Прочит: Марк 15:16-37
„И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.“
(Лука 22:19)
Аз уча в християнски университет и преди известно време трябваше да напиша статия за физиологичните промени, които се случват с Христос при разпъването Му на кръста.
Страстната седмица е време, в което си припомняме Христовата смърт за нашите грехове, но аз не мога да осъзная напълно нейната реалност. Докато четях за мъките на Спасителя, не можах да не си помисля: „Боже, защо не спреш това?“. Аз просто четях, а какво трябва да е чувствала майката на Исус при вида на Неговите страдания?
Изпитах дълбока тъга при картината на подобни мъчения. В същото време сърцето ми се изпълни с благодарност, защото Исус направи всичко това за нас. Когато си припомня думите Му по време на Тайната вечеря: „Това правете за Мое възпоменание“, осъзнавам, че трябва да помним не само кой е Христос, но и как е умрял за нас. Благодаря ти, Господи!
Молитва: Боже, ние се изпълваме с мъка, когато си представим страданията, които претърпя Исус, за да живеем ние. Благодарни сме за дара на спасението. Амин.
Мисъл за деня: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Деби Мидълбрук (Джорджия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ТЪРПЯТ ГОНЕНИЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар