Прочит: Псалм 139:2-12
„Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.“
(Псалм 139:9-10)
Сади – нашият шестмесечен черен лабрадор – има повече енергия от мен и тича доста по-бързо. Преди два дни тя се отскубна от каишката и се изгуби в далечината. Аз не можех да я настигна, затова я оставих да тича и послушно я последвах. Обиколката из квартала продължи около двадесет минути и когато най-сетне я хванах на тясно в един ъгъл, тя ме погледна с такова изражение, сякаш искаше да ми каже: „Съжалявам. Обичаш ли ме още?“. Аз просто ѝ сложих каишката, погалих я и заедно тръгнахме обратно към вкъщи.
Божията любов е съвършена и винаги ни следва, дори тогава, когато не осъзнаваме това. Апостол Павел казва: „Когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Аз мога да избягам от Бога, но Той винаги ще бъде наблизо и търпеливо ще чака да стигна до момента, в който ще Го попитам: „Обичаш ли ме още?“. А Неговият отговор винаги е „Да“.
Молитва: Отче, благодарим Ти, че оставаш близо до нас дори тогава, когато ние се заблудим. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги ни приема отново при Себе Си.
Тим Бърлисън (Южна Каролина)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ Е ЗАЛУТАЛ ДАЛЕЧ ОТ БОГА.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар