Прочит: Исая 48:12-19
„… Аз съм Господ, твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.“
(Исая 48:17)
Докато синът ми Джоуъл се учеше да кара колело, трябваше да кара или по шосето, или по моравата, защото покрай нашата къща нямаше тротоари. Шосето беше тясно и с настилка от камъчета, а да караш по тревата, не е много приятно. Затова Джоуъл гледаше с надежда на пътя пред вкъщи. Съпругът ми също наблюдаваше внимателно пътя, но ако за сина ни той беше широк, равен и подходящ за целта, в очите на съпруга ми това бе оживено място с хиляди опасности за едно петгодишно дете. Той, разбира се, не искаше да попречи на забавлението, а просто се притесняваше за сигурността на Джоуъл.
Понякога не разбираме Божите постановления и се питаме защо Бог ни отнема нещо, което ни се струва добро за нас. Но нашият поглед е ограничен. Не можем да види и знаем това, което Бог вижда и знае. Можем само да се доверим, че Господ, Който ни обича, иска нашето добро и ще бди над нас по пътя.
Молитва: Благодарим Ти, Отче, че искаш нашето добро. Усилвай вярата ни в Твоята любов към нас. Амин.
Мисъл за деня: Бог знае много по-добре от мене кое е най-доброто.
Естер Цайсет (Пенсилвания)
Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО СЕ УЧАТ НА НЕЩО НОВО.
Остави коментар