Прочит: 2 Коринтяни 1:3-7
„… Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“
(2 Коринтяни 1:4)
Много ме натъжи новината, че добър приятел от църквата е починал от рак. Спомних си смъртта на майка ми и сестра ми, които се бореха със същото заболяване. Не можах да сдържа сълзите си.
Тригодишният ми син дойде при мен, прегърна ме и попита: „Какво става, мамо? Плачеш ли?“. Казах, че ми липсват моите майка и сестра. Той ме погледна, усмихна се и като ме хвана за ръката, ме поведе навън с думите: „Погледни към небето, мамо. Те са с Бога. Той се грижи за тях. Не бива да си тъжна“.
Бог беше там в онзи момент и ми показваше силата и дълбочината на вярата. Разговорът със сина ми ми върна силите и ми помогна да разбера, че Бог понякога ни показва любов и милост по начини, които надминават нашето разбиране.
Молитва: Боже на вечната любов, помогни ни да постоянстваме във вярата. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме възстановява по неочаквани начини.
Ангелус Вале Родригес (Пуерто Рико)
Да се молим за: ГРУПИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БОЛНИ ОТ РАК.
Остави коментар