Прочит: Софония 3:9-20
„Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.“
(Псалм 84:11)
С годините разбирането ми за Божието благословение се промени. Преди смятах, че когато сме непокорни, Бог ни принуждава да се разкаем, като отнема Своето благословение от нашия живот. И сега мисля, че понякога Той не ни благославя, но съм уверен, че в много случаи собствените ни действия пречат напълно и с чисто сърце да приемем Божите благословения.
Най-големите от тях са семейството, приятелите, самата Божия любов. Забелязал съм, че ги ценя истински, когато самият аз съм търпелив, любящ и добър към другите, и обратно – не оценявам всичко това, когато се отнасям грубо с хората.
Сякаш потокът на Божите благословения в живота ми прилича на вода, която преминава през тръба. Моето поведение, делата ми са това, което определя дали водата ще тече свободно, или едва ще се процежда. Затова редовно си задавам въпроса дали моите дела проправят път на Божите благословения, или ги „спъват“, поставяйки „пречки по пътя“?
Молитва: Боже, помагай ни с готовност да очакваме Твоите благословения, за да можем да ги споделяме и с други. Амин.
Мисъл за деня: Очаквам ли с готовност Божите благословения?
Уилям Джордж Гослинг (Австралия)
Да се молим за: СВОИТЕ СЕМЕЙСТВА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар