Божие дете

Прочит: Лука 5:12-16

„Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри.“
(Римляни 12:16)

С мъжа ми сме превърнали в практика това да даваме определени неща вместо пари на хората, които са в нужда, но когато Джак свали прозореца ми в колата и поиска да дам пари на треперещата жена на тротоара, почувствах, че това беше призив от Святия Дух. Отворих вратата, подадох ѝ банкнотата и си поговорихме за нейното положение. После хванах ръцете ѝ и заедно се помолихме. Прегърнах я и почувствах нещо много повече от една трепереща жена, която проси на улицата. Исус докосваше слепите, обладаните от демони и куците, заявявайки, че и те са хора, достойни за грижа и уважение. Отношението на обществото към тях не ги правеше по-малко ценни.
Не зная какво се е случило с онази жена, но срещата с нея ме промени завинаги. Осъзнах, че не заслужавам Божието изцеляващо докосване повече от някой друг. Всички сме равни пред Бога, Който ни познава и се грижи за нас.

Молитва: Отвори очите ни, о, Боже, за да видим нуждите около нас и да чуем сърцата, които копнеят за Твоята любов. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще протегна ръка към някое страдащо Божие дете.
Карън Уингейт (Илинойс)

Да се молим за: БЕЗДОМНИТЕ ХОРА В МОЯ ГРАД.