Прочит: 3 Царе 19:1-14
„… И ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете (…) но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение (…) А след земетресението – огън (…) А след огъня – тих и нежен глас.“
(3 Царе 19:11-12)
Аз съм много общителен и се радвам да съм сред хора. Но забелязвам, че хобитата ми са самотни занимания: работа в градината, тичане в парка, почивка край езерото. В тези моменти оставам сам с мислите си – размишлявам върху прочетеното сутринта или подготвям предстояща проповед. Обикновено точно тогава се вдъхновявам или чувствам Божието водителство.
Всъщност в тези моменти не съм сам. Бог говори на Самуил в тишината на нощта. Той проговори и на Илия с тих и нежен глас, който последва вятъра, земетресението и огъня. Псалмистът казва: „Облегни се на Господа и чакай Него“ (Псалм 37:7). В нашия шумен свят много неща ни пречат да чуваме Божия глас, но е много важно всеки ден да намираме време да четем Библията и да се вслушваме в този глас, за да постъпваме правилно.
Молитва: Боже, помогни ни да изчистваме умовете си от нещата в този свят, които ни разсейват, за да слушаме Твоя глас, а сърцата ни да се изпълват с Твоята любов. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще намеря време да слушам това, което Бог ми казва.
Реймънд Епъл (Уисконсин)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ЗАЕТИ, ЗА ДА СЛУШАТ БОЖИЯ ГЛАС.
Остави коментар