Прочит: Притчи 16:1-9
„Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.“
(Притчи 16:9)
В предпоследната си година в гимназията отидох на младежки лагер, както всяко лято. Бях притеснена, защото обмислях в кой колеж да уча и към каква бъдеща кариера да се насоча. Имах някакви идеи, но исках да съм сигурна, че това съвпада с Божието намерение за живота ми. Бях се молила седмици наред, но все нямах някакъв конкретен отговор. Страхувах се да не взема грешно решение и да попреча на Божия план по някакъв начин.
Последната лагерна вечер отидох на богослужение с очакването да чуя глас от небето, защото бях сигурна, че Господ няма да остане безмълвен. Излязох от църквата изпълнена с разочарование. Той не беше ми казал нищо.
Докато се опитвах да преглътна разочарованието, един приятел ме попита искам ли да се върна с него в залата, за да остави Библията, която беше взел. По пътя към църквата ни срещна наш съученик, който каза, че Бог го подбужда да сподели с нас думите от Притчи 16:9. В онзи момент осъзнах, че не мога да объркам Божия план. Каквото и да направех, Бог щеше да води стъпките ми. Освен това разбрах, че нямам нужда да чуя глас от небето, за да разбера какво да правя. Бог ни говори чрез хората около нас, дори по начини, които не очакваме.
Молитва: Господи, помагай ни да се обръщаме към Теб във време на изпитание. Давай ни търпение, за да чакаме Твоето водителство. Амин.
Мисъл за деня: Макар не винаги да го осъзнавам, Бог е верен.
Десрий Инглънд (Тексас)
Да се молим за: ГИМНАЗИСТИТЕ.
Остави коментар