Прочит: Ефесяни 3:14-21
„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?“
(Псалм 8:3-4)
Някога чувствали ли сте се малки, докато гледате звездното небе? Трудно е да обхванем мащаба на Слънчевата система, а още повече – на Млечния път. Учените допускат съществуването на два трилиона галактики във видимата Вселена. Необятността на Вселената може да ни накара да се почувстваме незначителни, особено когато си припомним как Бог извиква в съществуване всичко чрез Своето слово (Битие 1).
Когато се опитваме да осъзнаем размерите на физическия свят, си даваме сметка, че сме една прашинка в сравнение с необятното Божие творение. Имаме усещането, че лесно можем да се изгубим. И аз се замислям като псалмиста: „Какво е човек, за да го помниш?“. Защо Бог е създал толкова огромна Вселена? Защо се интересува точно от нас? Може би творението е израз на „широчината и дължината, височината и дълбочината“ на Божията любов към нас (вж. Ефесяни 3:18). Бог, Който извика в съществуване всичко, изпрати Своя Син, за да умре за нас – такава любов надвишава самото творение. Ето това е трудно за осъзнаване!
Молитва: Боже, помогни ни да разберем колко голяма е Твоята любов към нас, за да се учим да обичаме повече Теб и цялото творение. Амин.
Мисъл за деня: Колкото и да е голяма Вселената, нищо не може да се сравни с Божията любов към мен.
Труди Чан (Тексас, САЩ)
Да се молим за: УЧЕНИТЕ.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар