Прочит: 1 Коринтяни 13
„И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.“
(Битие 2:15)
Тази пролет засадих в градината сладки картофи. Те съвсем скоро се разпростряха на голяма площ. На два пъти изрязвах стъблата. Въпреки това те продължаваха да изпълват градината. През горещите летни месеци поливах всеки ден. Един ден тази есен открих на повърхността на почвата един картоф. Какво вълнение изпитах! Веднага взех мотиката и започнах да копая по реда. Открих още много. Вкусните картофи зарадваха не само моето семейство, но и съседите и приятелите.
Няколко седмици по-късно открих още сладки картофи на другата леха. Корените бяха изпълнили цялата градина. Картофи растяха навсякъде – под тиквите, под доматите. Изобилието, което дава Бог, е голям дар за нас. Ако приемаме Неговите дарове и ги оставим да се преумножават, ще надминат очакванията ни.
Градината е една илюстрация на пътя ни във вярата, надеждата и любовта. Ние засаждаме семена на вяра, грижим се за посаденото с надежда и събираме с любов плодовете. Тогава Бог преумножава реколтата за всички.
Молитва: О, Боже, Твоите творения са изумителни. Искаме да бъдем част от всичко, което правиш в грижата Си за хората по света. Помогни ни. Амин.
Мисъл за деня: С Божията помощ можем да помагаме в изхранването на хората по света, които се нуждаят от храна и любов.
Сузане Томас (Джорджия)
Да се молим за: СЛУЖЕНИЯТА, КОИТО ХРАНЯТ ГЛАДНИТЕ.
Остави коментар