Прочит: Римляни 5:1-11
„… скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва…“
(Римляни 5:3-5)
Всичко започна с внезапна болка в крака, която скоро се засили и стана постоянна. Две години по-късно, когато бях в седми клас, докато седях в час по математика, ме извикаха в кабинета на директора. Сърцето ми се сви, когато видях родителите си там. Те ми казаха, че според доктора имам хроничен остеомиелит и веднага трябва да ме заведат в болницата за биопсия. Много се изплаших. Не знаех защо това се случва на мен и защо Бог позволява да ме боли. Въпреки изпитанието обаче пет години по-късно знаех, че без него нямаше да съм такава, каквато съм.
Понякога болката се обажда, но аз гледам към Бога, Който ми дарява надежда и сили да издържа. Знам, че на света има много по-голямо страдание от моето, и се моля за хората, които го изпитват. Исус пострада на кръста и разбира нашите болки. През каквото и страдание да преминаваме в този свят, можем да сме уверени, че Божията любов е много по-силна от тях.
Молитва: Боже, води ни, когато преминаваме през болка. Подновявай надеждата и вярата ни в Твоята любов. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме изпълва с надежда и ми помага да издържа.
Кандайс Стърджън (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ЧАКА РЕЗУЛТАТИ ОТ БИОПСИЯ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар