Прочит: Битие 2:4-9, 15
„… Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал.“
(Псалм 8:4-5)
Топлите пролетни дни изкарват язовците и със съпруга ми зачакахме с нетърпение да зърнем първия за годината. Но той, естествено, не се показа така лесно. Все пак следобедът не беше изгубен – докато стояхме и наблюдавахме природата, се любувахме на Божието творение.
Бях седнала зад един огромен дъб. Чела съм, че тези дървета са вековни, и се възхищавах на неговата сила и издръжливост. Тогава осъзнах, че погледът на Бога е обърнат към мен, а не към дървото. Той е Древният по дни и това дърво е само един лъх от Божия вечен план. В същото време хората са ценни в Неговите очи, увенчани са със слава и чест. И аз като псалмиста се питам защо. Поразена съм от Божията грижа към нас. Когато изляза сред природата, ме изпълва радост от това колко велик е нашият Бог и колко много ни обича.
Молитва: Създателю на всичко, ние виждаме Твоите следи в цялото творение. Благодарим Ти, че това ни насърчава всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: В творението виждам колко велик е Бог.
Каролин Гревил (Англия)
Да се молим: ДА ПОМНИМ, ЧЕ СМЕ ЦЕННИ ЗА БОГА.
Остави коментар