Прочит: 2 Коринтяни 1:3-7
„Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.“
(2 Коринтяни 1:5)
Бях в Дака, Бангладеш през април, 2013 г., когато сградата „Рана плаза“ се срути и уби над 1100 души – повечето жени. Аз нарочно не се включих в издирването на телата. Бях толкова шокиран, че дори не успях да помогна на хората, на които служехме с моето семейство. В дните и седмиците след инцидента броят на жертвите растеше и заедно с други християни посетихме някои от пострадалите в болницата, за да се помолим за тях. През цялото време си припомнях днешния библейски стих и осъзнавах реалността на Христовите страдания. Щом аз изпитвах такава болка за хора, които почти не познавам, какво ли изпитва Бог, Който ни познава съвършено и изпрати Своя Син, за да ни спаси? Просълзявах се, когато си мислех как Господ ни утешава сред подобни трагедии. Той разбира болката от загубата и ни дарява мир дори тогава, когато не можем да го открием никъде в този свят. Ние сме призовани да помогнем тази Божия утеха да достигне и до други.
Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни даряваш мир във време на скръб. Помагай ни да утешаваме тези, които страдат. Амин.
Мисъл за деня: Бог ми дава утеха, за да утешавам и аз.
Дейвид Пауъл (Англия)
Да се молим за: ЖИТЕЛИТЕ НА БАНГЛАДЕШ.
Остави коментар