Прочит: 2 Коринтяни 1:3-11
„Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.“
(Псалм 34:18)
„Имам лоши новини – каза лекарят. – Имаш рак.“ Шок и страх ме изпълниха. Сърцето ми заби и очите ми се изпълниха със сълзи. Тогава започнаха безкрайните скенери, прегледи, химиотерапии. Битката с рака се оказа най-тежката в живота ми. Но Бог не ме оставя по този каменист път и чувствам Неговия мир и изцеление.
Веднъж, докато седях в чакалнята на онкологията, се огледах в лицата наоколо. Видях страх, тревога и отчаяние. Знаех как се чувстват тези хора, защото чувствах същото. Усетих ясния призив на Бога да утеша тези страдащи души, затова реших да се включа като шофьор доброволец към организация, която подпомага болни от рак, като им осигурява транспорт по време на лечението. Докато возя своите приятели, си споделяме как вървят процедурите или просто си говорим за любим ресторант и за времето. Понякога не си казваме нищо, защото няма нужда. Най-важното от всичко е, че имам възможност да показвам Божията милост и да поделям посланието за любовта и надеждата в Исус по начин, който не съм си представяла преди.
Молитва: Боже, Който ни обичаш безкрайно, помогни ни да забелязваме хората, които страдат. Нека им помагаме така, както Ти помагаш на нас. Амин.
Мисъл за деня: Божията милост може да говори без думи.
Моли Джонсън (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ В ОНКОЛОГИЧНИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ.
Остави коментар