Прочит: Йоан 17:20-24
„Защото милост искам, а не жертва, и познаване на Бога – повече от всеизгаряния.“
(Осия 6:6)
Има нещо успокояващо в пиенето на чай. Не става дума само за вкуса и аромата, а за целия процес на неговото приготвяне. Затоплянето на водата, запарването на билките, добавянето на захарта и тънката струя мляко, опитването и постепенното му усвояване от различните сетива. Цялото това преживяване ми помага да се събудя сутрин, изчиства мислите ми, когато съм натоварена, и ми осигурява спокойствие до вечерта.
Преживяването на отделните етапи от нещо, с което съм се заела, ми помага да се справя по-успешно. Какъв би бил смисълът от дългото приготвяне на хубав чай, ако накрая не му се насладим? За жалост, правим нещо такова в духовния си живот. Пеем християнски песни, четем библейски стихове или се молим, без истински да вникваме във всичко това. Всички благодатни средства имат за цел да ни приближават към Бога. Механичното им използване няма да удовлетвори дълбоката ни нужда от общение с Твореца.
Приготвянето на чай е един пример за отношението ни към нещата, а защо не и към духовните практики. Всеки ден можем да използваме добре познати стъпки, за да задълбочаваме духовното си преживяване с Бога. През целия ден можем да Го хвалим, да се молим, да Му благодарим и да се учим от Неговото Слово. Всичко това ни води по-близо при Бога.
Молитва: Боже, помагай ни всеки ден да попиваме от Твоята любов към нас, за да напояваме тези, които са в духовна суша. Амин.
Мисъл за деня: Кои мои ежедневни навици ми помагат да се приближавам към Бога?
Меган Андерсън (Индиана)
Да се молим: ДА ТЪРСИМ БОГА ДОРИ В ЕЖЕДНЕВНАТА РУТИНА.
Остави коментар