Четвърта неделя от Великия пост

Прочит: Лука 5:12-16

 

„А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство…“

                                                                                           (Лука 11:2)

 

Дъщеря ми Алексис е много жизнерадостно тригодишно дете, което обича да говори. Любимият ѝ въпрос е „Защо?“. Често провеждаме сериозни разговори относно това защо ходя на работа, защо тя ходи на детска градина и дори защо трябва да спим през нощта. Преди известно време Алексис попита защо трябва да се молим. Аз се замислих и отговорих: „За да не забравяме, че Бог е с нас“. Тя замълча за момент и премина към следващия въпрос: „Къде живее Бог?“. Възхищавам се на това чистосърдечно любопитство.

Учениците на Христос също искаха да разберат много неща и Го попитаха как да се молят. Отговорът от единадесетата глава на Лука не е просто модел за молитва, а призив към общение. Исус ни казва, че молитвата не се състои в казване на правилните думи, а в насочване на сърцето към Бога. Молитвата ни дарява вътрешен мир, който ни помага да устоим дори когато не можем да си отговорим на всички въпроси. Тя изгражда в нас доверие, че Господ ще се погрижи за всяка наша нужда, и ни напомня, че прошката е ежедневен дар. Молитвата изгражда копнеж по Божието царство.

 

Молитва: Боже, чрез Святия Си Дух ни давай сила, за да доверим на Теб промяната в нас и в света около нас. Амин.

 

Мисъл за деня: В моменти на несигурност ще се моля на Бога.

Лия Макинтош (Мисури)

 

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ УЧИ ДА СЕ МОЛИ.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *