Четвърта неделя от Великия пост

Прочит: Йоан 15:1-9

 

„Аз съм лозата, вие сте пръчките…“

                                                               (Йоан 15:5)

 

Видях, че един клон се беше счупил от нощната буря. Докато се молех сутринта, го забелязах – привлече вниманието ми, защото стоеше в неестествена позиция. Клоните около него се издигаха здрави и жилави към небето, а той се беше привел надолу – пречупен, но не откършен от дървото.

Изненадах се, когато го видях все още там на другата сутрин. Очаквах да е паднал, но той се беше закрепил. Клонът остана там и на следващия ден, и на следващия. Тази гледка стана част от сутрешните ми молитви по време на Поста. Независимо от бурята, клонът оставаше свързан с живителните сили на дървото.

Колко често приличам на него – приведена от немилостивите житейски бури, но като него аз се „хващам“ в Исус – моя живителен извор – с надеждата, че дори когато бурята вилнее, Той ще ме държи здраво в Своите обятия. Наранена и крехка, аз ще остана при Него, Който ни казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5). В Исус имаме вечен живот.

 

Молитва: Боже, помагай ни да не се отделяме от Теб, когато сме изправени пред житейските бури. Благодарим Ти за мира, който ни даваш. Амин.

 

Мисъл за деня: Присъствието на Христос ни подкрепя и ни дава сила.

Памела Хокинс (Тенеси)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ РЕШАВАТ ДА СПАЗВАТ ПОСТА.

 

 

 

© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *