Прочит: Съдии 6:12-24
„А Господ му отговори: Мир на теб, не бой се; няма да умреш.“
(Съдии 6:23)
Като малка бях много страхлива. Особено се страхувах, когато мама ме пращаше до мазата за нещо. Бях убедена, че там се крие някакво чудовище. Слизах бавно по стъпалата, оглеждах се наоколо и бързах да взема, каквото трябва, за да се върна горе.
Имах чувството, че чудовището ме преследва по всичките тринадесет стъпала, които ме деляха от вратата. На третото стъпало притаявах дъх, на шестото сърцето ми биеше силно, а след десетото вече не можех да поема въздух. Накрая влизах бързо в кухнята, затръшвах вратата след себе си и си отдъхвах, щастлива, че съм се измъкнала и този път.
„Лори Ан, какво правиш!“ – мама ме посрещаше с раздразнение от нелепото ми поведение и безмилостно ме изпращаше за още някоя консерва.
Страхът е много мощна емоция, която се отразява на сърдечния ни ритъм, на психиката ни, на реакциите. Дори възрастните се страхуват – от сериозни неща, като смъртта, но и от дребни, като паяците или змиите. Бог ни казва, че сме длъжни и имаме силата да не се парализираме от страх. Ако насочим мислите си към Него, а не към чудовищата, които ни плашат, тогава като Гедеон ще почувстваме мир дори в най-трудната ситуация.
Молитва: Отче, помогни ни да насочим мислите си към Исус, за да не ни завладява страхът. Амин.
Мисъл за деня: С Божията помощ можем да преодолеем страха.
Лори Стенли Ройлевелд (Исландия)
Да се молим за: МИР, КОЙТО ПРОГОНВА СТРАХА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар