Прочит: Йоан 17:20-26
„Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.“
(Йоан 15:15)
След 41 години брак със съпруга ми толкова добре знаем какво ще каже другия, че прекъсваме изреченията си, преди да сме ги довършили. Библията ни казва, че съпрузите „ще бъдат една плът, така че те не са вече двама, а една плът“ (Матей 19:5-6). Това единение не става мигновено. Да станеш едно със своя брачен партньор означава да споделяте общи интереси и преживявания, да прекарвате заедно времето си, да правите нещата заедно.
Нещо такова се случва и с дългогодишните приятели. Често знаем какво приятелите ни чувстват или мислят още преди те да ни го споделят, защото имаме общи преживявания, интереси, разговори. Ние се чувстваме близки със своите приятели.
Исус нарече Своите ученици „приятели“. По-късно Той се молеше за тях така: „да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен“ (Йоан 17:22-23). Исус моли Своя Отец да бъдем едно с Него, както и Той и Отец са едно. Но това единство изисква време, общение, общи опитности с Бога. можем да започнем още сега, като говорим с Исус, както правят приятелите.
Молитва: Господи Исусе, благодарим Ти за чудесното обещание, че можем да бъдем едно с Теб, едно с Отец и едно един с друг. Амин.
Мисъл за деня: Единството с Бога и с нашите ближни и нещо, което си струва всички наши усилия.
Джейн Райд (Орегон)
Да се молим за: НАЙ-ДОБРИЯ СИ ПРИЯТЕЛ.
Остави коментар