Прочит: Исая 55:8-11
„Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.“
(Притчи 16:9)
Като млад исках да постъпя в армията. По-късно реших да стана преподавател в колеж. Когато се ожених, промених решението си и се насочих към преподаването в училище. Но не можех да си намеря работа. Беше ми много тъжно, защото обичам учителската професия. Разочарованието ме накара да се откажа от нея и уверен, че това ще е завинаги, станах полицай. Тогава ми се отвори възможност да преподавам в полицейска академия. По този начин образованието и интересите ми напълно се покриваха.
Понякога, като се връщам назад във времето, си мисля, че животът ми е приличал на игра със събиране на предмети. При всяка следваща стъпка правя предположения какъв ще е крайният резултат, но с всеки ход те се оказват грешни. Не винаги решенията ми са били грешни. Грешката ми е била в чувството, че контролирам събитията. Да правиш планове, не е нещо лошо, но аз съм бил дотолкова завладян от своите планове, че съм забравял да потърся Божието водителство.
Когато се опитваме да намерим пътя си в живота, е мъдро да правим дългосрочни планове. Но ако възложим всички планове на Бога и потърсим Неговия съвет, ще осъзнаем, че Той винаги е подреждал живота ни.
Молитва: Боже, помагай ни да търсим Твоята воля и да вярваме, че Ти ще ни водиш. Амин.
Мисъл за деня: Кои свои планове трябва да оставя на Бога днес?
Стивън Джонсън (Калифорния)
Да се молим за: ПОЛИЦАИТЕ.
Остави коментар