Прочит: Псалм 1:1-6
„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“
(Деяния 2:42)
Когато с мъжа ми излязохме с велосипедите си една сутрин, забелязах, че една от спиците на предното ми колело се е счупила. Спрях и я махнах от колелото. „Не трябва ли да го поправим?“ – попита Джери. Аз отвърнах, че една счупена спица няма да създаде голям проблем, и тръгнахме.
В началото наистина нямаше проблем. Предното колело просто леко се поклащаше. След няколко дена обаче това клатене се засили и колелото стана нестабилно. Съпругът ми беше прав, когато искаше да вземем мерки навреме. Заради забавянето се наложи да спра да карам велосипеда си за известно време.
Не се ли случва това и в духовния ни живот? Когато започнем да пренебрегваме някое благодатно средство, като молитвата, богослуженията или Словото, известно време не чувстваме никакви вредни последствия. Идва обаче момент, когато целият ни духовен живот се разклаща. Ако продължим да ги пренебрегваме твърде дълго, взаимоотношенията ни с Бога и хората ще се влошат съществено.
Ранната църква добре осъзнаваше нуждата от духовна дисциплина. За първите християни се казва, че „постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“.
Нека не пренебрегваме нищо в християнската си дисциплина, за да стоим здраво във вярата.
Молитва: О, Господи, помагай ни да бъдем верни във вярата и служението. Амин.
Мисъл за деня: Как ще остана верен?
Бивърли Варнадо (Джорджия)
Да се молим за: КОЛОЕЗДАЧИТЕ.
Остави коментар