Прочит: Псалм 119:105-112
„Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми.“
(Псалм 119:105)
Миналото лято с най-добрия ми приятел прекарахме три месеца на къмпинг до едно езеро. Оставихме караваната близо до пътя и повече от две мили носихме на ръце една стара, дървена лодка до водата.
Една вечер реших да отида до караваната, за да почета, защото в нея имаше осветление. Почти се беше стъмнило, когато оставих лодката на брега. Скоро нищо не се виждаше. Кибритът не вършеше работа, а само пречеше на очите ми да се адаптират към тъмнината. Затова реших да приложа друга тактика. Събух обувките и чорапите си и започнах да крача предпазливо. Усещах земята под краката си и така бях сигурен кога съм на пътеката. Стъпка по стъпка изучавах терена. Когато усещах, че газя върху листа, променях посоката, докато не изляза отново на равно. Няколко часа по-късно стигнах до караваната без проблеми. Търпението и надеждата ми бяха възнаградени.
Когато се замислих над това, открих паралел с Божието водителство в нашия живот. Онази вечер краката ми усещаха правилния път. По същия начин, когато сме изгубени, можем да продължим напред само ако останем във връзка с Бога.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, че си с нас, когато се чувстваме несигурни. Помагай ни да вярваме, че ще ни показваш пътя. Амин.
Мисъл за деня: Бог ще води краката ми в правия път.
Стивън Браун (Канада)
Да се молим за: ТУРИСТИТЕ.
Остави коментар