Прочит: Филипяни 1:3-11
„Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас.“
(Филипяни 1:3)
„Познавам Ви, помня, че ми преподавахте в пети клас!“ Младата жена се усмихна. „Какво си спомняте?“ – попитах аз. „Как приготвяхме обяд за родителите си. Изготвихме здравословно меню и пресметнахме колко ще ни струват продуктите. Вие дори ни показахте етикета на хранене.“
Моята бивша ученичка ми припомни, че съзнателно или не, оказваме влияние в живота на другите. Всеки от нас пази спомени от хора, които са го насърчавали така, както съветва апостол Павел: „Насърчавайте се помежду си“ (1 Сол. 5:11). За съжаление, помним и случаи, в които действията ни са наранявали някого. Исус оставя специално поръчение относно стаената болка: „И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си“ (Матей 5:23-24).
Изправяйки се пред миналото и опитвайки се да поправим разрушените взаимоотношения, ние правим крачка над пропастта, която ни отделя от нашите ближни. Макар да се чувстваме виновни и смутени, трябва да опитаме. С Божията помощ можем да променяме нещата в този свят и да показваме, че сме истински Негови ученици.
Молитва: Небесни Отче, помагай ни да живеем така, че да отразяваме Теб и Твоята любов. Амин.
Мисъл за деня: Хората трябва да виждат в нас истински Христови последователи.
Да се молим за: УЧИТЕЛИТЕ.
Ребека Браун Леръд (Орегон)
Остави коментар