Прочит: Лука 18:1-6
„Непрестанно се молете.“
(1 Солунци 5:17)
Синът ми служи в Американската армия и е разпределен отвъд океана. Веднъж месечно той ми пише и ми разказва за предизвикателствата и успехите в своя живот. При всяко ново писмо аз се радвам и благодаря на Бога, че той е добре. Радостният тон на писмата ми дава истинско спокойствие.
Веднъж не получавах писма в продължение на пет месеца. Макар да си повтарях, че липсата на новини е добра новина, не можех да спра да се притеснявам за сина си. Всеки ден се молех Господ да го пази и да го води.
Когато той се обади на Деня на майката, не можех да си намеря място от щастие и си представих неповторимата сцена на завръщането на блудния син: „А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“ (Лука 15:20). В онзи момент аз чувствах същата благодарност за отговора на своите молитви. Благодаря на Бога и за петте месеца на очакване, защото през това време вярата ми в Него растеше. Разговорите с Бога всеки ден ми помагаха да превъзмогна страха и да се успокоя.
Молитва: Боже, благодаря Ти за възможността, която ни даваш, да растем във вярата и в любовта. Напомняй ни, че молитвата ни помага да изграждаме и поддържаме взаимоотношения на общение с Теб. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Също като всеки любящ родител, Бог чака с нетърпение да се обърнем към Него.
Филис Дуранте (Хавай)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ НА ВОЕННИТЕ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар