Прочит: Римляни 6:1-13
„И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.“
(Римляни 6:12)
Под палещите лъчи на слънцето около 70 човека – участници в една инициатива за почистване – се бяхме заели с едно много замърсено блато. По време на кратката почивка попитах Никълъс, млад човек от групата, как се чувства, а той отвърна: „В началото ми се стори ужасно, но свикнах с миризмата и вече мога да вдигна дори най-отвратителните боклуци. По някакъв начин те ми напомнят за греха в сърцето ми“.
Този отговор ме наведе на мисълта, че лесно привикваме към своите грехове. В началото те ни карат да се чувстваме зле, но ако не направим нищо, за да намалим техните последствия, постепенно притъпяваме съвестта си. С времето свикваме с греха или прекарваме остатъка от живота си, оплаквайки се от него, убедени, че не можем да го надвием.
Думите на Никълъс ми напомниха, че е време да изхвърлим всяка нечистота от сърцето си и да потърсим закрилата на Христос, Който ни изкупва от греха и обновява духа ни.
Молитва: Боже, наш Създател и Приятел, сътворявай в нас чист дух и желание да променяме сърцата си, за да живеем в светлината на Твоята истина. Амин.
Мисъл за деня: Искам да имам сетива за греха и да търся покаяние, за да прославям Бога.
Перла Ивет Мурило Запата (Колумбия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Остави коментар