Прочит: 1 Царе 3:1-10
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“
(Притчи 3:5-6)
Една неделя, докато отивах към колата, чух камбаните на нашата църква да бият радостно. Почувствах се, сякаш Бог ме изпраща по моя път!
Камбаните бият през цялата седмица, въпреки че често не ги чувам. Когато доловя техния звук, те се смесват с шума от ежедневието. Шофирам, пазарувам, говоря с някого и само от време на време дочувам техния призив, а много рядко спирам, за да го послушам.
Не е ли така и в отношенията ни с Бога? Отивам на богослужение и след това оставам със силното чувство за Неговото присъствие. Но с всеки изминал ден от предстоящата седмица грижите на ежедневието ме поглъщат. Когато имам нужда да се приближа отново към Бога, Го призовавам в молитва, опитвайки се да се откъсна максимално от всичко, което ме разсейва.
Както църковните камбани не замлъкват, така и Бог постоянно се обръща към нас и ни призовава, но ние трябва да приглушим светския шум, да забавим крачка и не само да Му говорим, а и да слушаме Неговия глас. Този глас на любов и милост имаме нужда да чуваме през цялата седмица. Бог говори – колко добре ние Го чуваме?
Молитва: Любящи Боже, учи ни да отделяме повече време за Теб в своето ежедневие. Ти си нашата надежда и спасение и нищо не е по-важно от това, да бъдем с Теб в молитва. Амин.
Мисъл за деня: Как слушам Божия глас днес?
Гари Дауди (Тенеси)
Да се молим: ДА ОТДЕЛЯМЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ В ТИШИНА С БОГА.
Остави коментар