Прочит: Откровение 3:18-24
„Ако има някой уши да слуша, нека слуша (…) Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.“
(Марк 4:23-24)
Тези дни имам много време да седя на верандата в дома си в Мисисипи. Но не винаги е било така. На 35 години се разведох и останах самотна майка на четири деца. Трябваше да ставам много рано сутринта, за да имам малко време само за Бога.
Сега децата ми са големи, но това сутрешно време продължава да е най-важното в деня. То е време, в което слушам какво ми казва Бог, Който е изпълнен с любов. Докато седя тихо, чувам песента на птиците, шумоленето на листата или падащите по покрива дъждовни капки. Веднъж, докато изгряваше, слънцето хвърли сянка под формата на кръст на оградата. Когато чувам и виждам всички тези знаци на Божието присъствие, отварям сърцето си към Неговата любов.
След толкова години вслушване в Божия глас се научих да слушам и хората по различен начин. Зад думите им често чувам гласа на болката и тревогата, които познавам. Слушам сърцата на хората, защото Бог слуша моето. Винаги, когато съм слушала Бога, Той също е чувал болките и тревогите ми и ме е благославял във всяка ситуация.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни учиш как да Те слушаме. Помагай ни да чуваме и сърцата на хората, за да им показваме Твоята любов и грижа. Амин.
Мисъл за деня: Мога ли да слушам хората така, както Бог слуша мен?
Сара Рандал (Мисисипи, САЩ)
Да се молим за: САМОТНИТЕ РОДИТЕЛИ.
Остави коментар