Прочит: Битие 33:1-11
„Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице…“
(Битие 33:10)
Докато растях, не бях светец, поне не повече от Исав, а по-малкият ми брат не беше дявол, не повече от Яков. Като всички братя се надпреварвахме за времето, вниманието и средствата на семейството. Докато бяхме в гимназията, имаше период, когато всеки ден дразнех брат си така, че той ми налиташе на бой. Като погледна назад, осъзнавам, че ако обстоятелствата бяха други, и аз щях да постъпвам като него.
Когато получих трето писмо от него, в което пишеше, че съжалява за поведението си в детството, бях достатъчно зрял, за да разбера какво всъщност иска от мен. Той имаше нужда Бог да обърне лицето Си към него и да каже: „Забрави, всичко свърши“. Никой от нас не е ангел, затова не само той имаше за какво да се извинява.
Когато люспите от очите ми паднаха, осъзнах, че трябва да уверя брат си, че е получил прошка и че писмата му са променили и мен. Той беше свършил трудната част. Докато не бъдем помолени за прошка, не можем да си представим усещането Бог да бъде прославен чрез готовността ни да простим с любов.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни показваш как да прощаваме и че ни позволяваш да видим Твоята слава, когато го сторим. Амин.
Мисъл за деня: Когато моля за прошка, имам възможност да видя Божието лице.
Джак Стенли (Флорида, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КЪМ КОГОТО СЪМ ПОСТЪПИЛ НЕСПРАВЕДЛИВО.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар