Дай път

Прочит: 1 Коринтяни 13:4-7

 

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

(Филипяни 2:3-4)

 

При всяко пътуване от селото, в което живея, трябва да измина няколко мили по тесен междуселски път и през цялото време да внимавам при разминаването с движещите се насреща коли. Когато две коли се срещнат, едната трябва да отбие, за да мине другата, а в най-големите стеснения се налага да върне назад, за да отбие на по-широко място от пътя.

Това връщане назад ми напомня какво означава да обичаш своя ближен както себе си (Матей 19:19): да бъдеш внимателен с другия, да го улесняваш, да мислиш за неговото добро повече, отколкото за своето. Понякога да обичам ближния си, означава да се откажа от нещо или да пренебрегна своя нужда, за да му помогна.

Какво благословение е да сме отворени към нуждите на другите, които могат да са в безизходна ситуация, и да им дадем преднина, за да продължат напред! Ние пък сме благословени, когато някой друг помага на нас.

 

Молитва: Боже, давай ни чувствителност към нуждите на другите и готовност да им помагаме по всякакъв начин. Амин.

 

Мисъл за деня: Исус ни показа как да поставяме нуждите на своите ближни пред своите.

Мери Куик (Западна Вирджиния)

 

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ЖИВЕЯТ НА СЕЛО.

 

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *