Прочит: Римляни 8:31-39
„В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“
(1 Йоан 4:18-19)
Преди почти седем години първият ни внук Закари се роди на другия край на света. Още от раждането си той страдаше от умствено заболяване и трудно дишаше сам. Родителите му прекараха с него всяка минута от 12-часовия му живот. Когато почина, всички бяхме съкрушени.
Питах се с какво това малко бебе беше заслужило цялата наша любов. Заради красотата и ума си? Заради това, че е помогнало на много хора? За него не можеше да се каже нищо от това. Родителите на Закари го обичаха и винаги ще го обичат просто защото беше тяхно дете. Те биха отишли до небето и обратно, ако можеха да го спасят.
В тези дни на скръб осъзнах, че Бог ме обича не заради нещо, което съм направила или мога да направя, а просто защото съм Негово дете. Той отиде до земята и обратно, изпращайки Своя Син, за да бъдем с Него завинаги. Винаги ми е било трудно да повярвам, че Господ ме обича. Закари ми помогна да го осъзная.
Молитва: Боже, помогни ни да се отпуснем в Твоята любов и да разберем, че не е необходимо да се опитваме да я заслужим. Благодарим Ти, че ни обичаш като Свои деца. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме обича и иска да е с мен завинаги.
Джени Йънг (Южна Африка)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО СКЪРБЯТ ЗАРАДИ ЗАГУБАТА НА СВОЕТО ДЕТЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар