Прочит: Матей 6:5-15
„Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.“
(Псалм 62:1)
Моята племенница ни беше на гости с двете си малки дъщери. В един момент едната, която е на годинка, се разплака. Тя започна да протяга малките си ръчички към майка си, искайки да я изведе от шумната стая. Когато я заведе в спалнята, майка ѝ разбра, че малката иска да суче.
Докато гледах как грижовната майка отделя детето си от тълпата, за да го накърми, си представих как Бог понякога ни отделя от шума на ежедневието, за да се успокоим. Времето далеч от грижите и в молитва към Него заздравява взаимоотношенията ни и ни подготвя да се справим с трудностите, които ни предстоят.
Когато се сблъскваме със страдание и сърцето ни е разбито, когато сме изправени пред болести или проблеми с отношенията, дори когато срещаме обичайните промени в ежедневието, Бог е до нас. Исус ни казва да поверим товара си на Него и да намерим утеха за душите си. Времето, което прекарваме с тишина и усамотение с Бога, ни помага да растем духовно и да се уподобяваме на Христос.
Молитва: Господи, помагай ни да долавяме Твоя тих и нежен глас (3 Царе 19:12). Амин.
Мисъл за деня: Днес ще ценя времето, което прекарвам с Бога.
Да се молим за: МАЙКИТЕ, КОИТО КЪРМЯТ ДЕЦАТА СИ.
Амод Праманик (Индия)
Остави коментар