Прочит: Матей 25:34-40
„А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили.“
(Матей 25:40)
В последно време много испаноговорещи хора дойдоха в нашата църква. Аз много се радвам на срещата между езици и култури и съжалявам, че не говоря испански.
Един ден отивах към колата, след като бях напазарувал в супермаркета. На пътя ми застана млада жена, която водеше за ръка малко момиченце, а в другата си ръка държеше бебе. Тя ме погледна и започна да ми говори, но аз не разбрах нищо, освен думата „бебе“. Сетих се, че вероятно иска пари за храна, но я подминах и започнах да прибирам своите покупки в багажника на колата. Когато се обърнах, видях, че жената ме е последвала с двете си деца. Погледнах към малкото бебе. Макар вероятно да съм бил страшен за него, то впери поглед в мен и се усмихна широко и толкова любящо. Имах чувството, че виждам лицето на Исус.
В онзи момент си припомних стиха, цитиран по-горе, и осъзнах какво трябва да направя. Направих им скромен подарък, но когато ги изпратих с малкото испански думи, които знам, почувствах, че самият аз съм получил невероятен дар.
Молитва: Боже, благодарим Ти за хората, с които ни срещаш. Помагай ни да гледаме на хората през Твоите очи и да не забравяме, че те са наши братя и сестри. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Благословение е да обичам хората, с които Бог ме среща в този живот.
Робърт Терън (Тенеси)
Да се молим за: ПРЕВОДАЧИТЕ.
Остави коментар