Прочит: Матей 25:31-40
„… Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?“
(Псалм 8:4)
Една ранна зимна утрин стоях на двора и наблюдавах метеоритния дъжд „Леониди“. Този невероятен небесен спектакъл ми напомни за Божията любов. Представих си как Божият Дух се носи над водата и образува по чуден начин нашата планета.
Студът навън насочи мислите ми към хората, които нямат дрехи и храна. Помислих си: „Ако аз бях гладна и нямах дрехи, едва ли щях да се взирам към нощното небе и да се радвам на красотата му“.
Макар да не виждаме нищо забележително в една звезда, в своята съвкупност небесните звезди образуват красиви съзвездия и галактики. В днешния прочит Исус ни казва, че не сме сами в този свят. Той ни призовава да показваме милост. Колкото и малки да са жестовете на любов и съпричастност, те са служение не само на хората, но и на Бога. Трябва да правим добро дори ако смятаме усилията си за нищожни. Заедно с псалмиста ние се удивяваме, че сред тази необозрима Вселена Бог се грижи за всеки от нас. Любовта и грижата, която Той ни дарява, трябва да бъде споделяна и с другите.
Молитва: Велики Господи и Творец на всичко, благослови нашите усилия да Ти служим. Помагай ни да се грижим за нуждаещите се хора на нашата планета в святото име на Исус Христос. Амин.
Мисъл за деня: Служа на Бога, когато давам на хората.
Гейл Стюарт (Колорадо)
Да се молим за: ХОРАТА, ЖИВЕЕЩИ В БЕДНОСТ.
Остави коментар