Прочит: Изход 4:1-13
„… И Петър слезе от ладията и вървеше по водата, за да иде при Исус. Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!“
(Матей 14:29-30)
Зет ми Брайън ме научи как да се спускам със ски. Докато се спускаше назад, обърнат с лице към мен, той ми напомняше да се накланям наляво и надясно, за да забавям скоростта. Получаваше се, докато не се отклоних твърде много настрани, след което вече ми беше трудно да се върна в пистата. Трябваше за момент да насоча ските надолу, а това много ме плашеше, защото имах усещането, че ще полетя и няма да мога да спра. Брайън постоянно ме подкрепяше и да ми казваше, че нищо опасно няма да се случи. Аз му имах доверие, така че накрая казах: „Добре, ще го направя“. Обърнах ските и бях изненадана колко лесно смених посоката. Ако не се бях доверила на моя зет, никога нямаше да се науча да карам ски и щях да пропусна удоволствието от това.
За мен следването на Бога много прилича на това преживяване. Понякога се страхуваме да се заемем с нещо, което Той ни е възложил. Мислим, че не можем да се справим, или си представяме всичко, което може да се обърка. Но ако имаме доверие на Бога, можем да поемем дълбоко въздух, да се престрашим и да се уверим, че с Него можем да извършим неща, които не сме си представяли.
Молитва: Господи, помагай ни да Ти се доверим, за да се заемем с това, което искаш да свършим, и да се радваме на благословението, което ще ни донесе нашето покорство. Амин.
Мисъл за деня: Как Бог ме насърчава да се заема смело с делото, което ми възлага?
Дебра Калауей (Канзас)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ УЧИ НА НЕЩО НОВО.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар