Прочит: Филипяни 4:4-9
„… и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.“
(Яков 5:16)
Когато полиомиелитът ме връхлетя с нова сила след 51 години, бях прикована на легло и изпитвах ужасна слабост. Чувствах се напълно безполезна и беззащитна. Какво добро има в живота ми, си мислех, аз едва мога да се грижа за себе си, какво остава да помагам на другите! Съпругът ми ме успокояваше, че делото ми в този свят още не е приключило.
Една нощ сънувах сън, който беше толкова ярък, че остана в съзнанието ми: бях заобиколена от много деца и като поставях ръка на главите им, се молех за тях. Когато се събудих, се запитах дали молитвата не е моето призвание. Кой се нуждаеше от моите молитви?
На следващия ден излъчиха репортажи за едно дете от Айова, което се нуждаеше от помощ, както и за други две деца, чиито баща починал в Ирак, докато бил на мисия. Всяка от тези истории ме докосна и започнах да се моля за малките дечица, които имаха нужда от Божията помощ. През трите месеца, в които бях на легло, молитвата промени начина ми на мислене. Тя беше делото, което можех да сторя.
Молитвата е възможност, която Господ дава на всеки от нас за благословението на всички. Освен че обогатява нашия и живота на другите хора, молитвата ще дочака онази похвала, която копнеем да чуем от небесния Отец: „Хубаво, добър и верен слуга!“ (Матей 25:21).
Молитва: Боже, ние се молим и се доверяваме Ти да извършиш Своето дело. Помагай ни да изпълним делото, което възлагаш на нас. Амин.
Мисъл за деня: Извършил ли съм делото, което Бог ми е възложил?
Хелън Хейдъл (Орегон)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ БЕЗПОЛЕЗНИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.00
Остави коментар