Прочит: Матей 18:1-3
„Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.“
(Матей 18:3)
Въпреки че съм израснал в християнско семейство, аз обърнах гръб на Бога в тийнейджърските си години и не се върнах в църквата, докато не завърших университета. Повярвах, че Бог съществува и че християнството е нещо истинно, но скептицизмът ми остана. Дори когато съзнателно се определих като християнин, започнах да задавам още повече въпроси.
Това доведе до някои неловки ситуации в църквата. Хората около мен приемаха всичко с вяра, а аз все задавах неудобни въпроси. „Защо не повярваш като децата?“ – ме питаха. Това ме накара да се замисля добър християнин ли съм, щом задавам въпроси и не приемам всичко с лекота.
Отговорът дойде, когато станах баща. Моите деца са много любопитни и любознателни. Те искат да знаят защо нещата са такива, каквито са, и лесните отговори не ги задоволяват. Колкото повече им отговарям, толкова повече въпроси ми задават. Осъзнах, че детската вяра не означава да не задаваш въпроси. Всъщност никой не задава повече въпроси от децата.
Ние сме призовани да станем като децата – да вярваме и да задаваме въпроси. И можем да вярваме в Божията доброта дори когато се борим с нещата в този живот, които ни е трудно да разберем.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че чуваш нашите молитви. Помагай ни да Ти се доверяваме повече и повече с всеки изминал ден. Амин.
Мисъл за деня: Бог приема моите въпроси.
Стивън Бедард (Канада)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ БОРИ СЪС СЪМНЕНИЯТА.
Остави коментар