Детска вяра

Прочит: Псалм 121:1-8

„… поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Божия дом.“
(2 Летописи 5:14)

Като дете си мислех, че Бог е в слънчевите лъчи, които пронизват облаците. Струваше ми се, че Той се протяга към земята, за да ни успокои дори в мрачните дни. По-късно научих, че тези лъчи са обикновено природно явление.
В християнския си път често се връщам към детската радост от чудесата. Сега знам, че Бог е навсякъде, дори в онези лъчи, които пронизват облаците. Виждам Го как протяга ръка към мен по много начини – чрез природата, в различните обстоятелства, чрез приятелите, чрез хората от църквата и най-вече – от страниците на Библията. Радвам се, че Той не се отказва от такива като мен, които в даден момент си мислят, че са разбрали всичко.

Молитва: Отче, отваряй очите ни, за да Те виждаме навсякъде и във всичко, което правим. Давай ни детска вяра, която копнее за Твоето присъствие. Молим се чрез нашия Спасител, Исус. Амин.

Мисъл за деня: За Бога винаги има какво да науча.
Дарлин Макий (Тенеси)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПОЧУВСТВАТ БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *