Детска вяра

Прочит: Марк 10:13-16

 

„Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.“

                                                                                    (Марк 10:15)

 

Когато беше на четири години, дъщеря ми дотича при мен със счупена играчка и ме помоли да я поправя. Обикновено успявам да залепя или сглобя отново повредените играчки, но този път една от частите беше счупена две.

„Съжалявам, скъпа, няма да мога да я поправя“ – казах аз. Тя отвърна: „Мамо, нека се помолим на Исус – Той ще я поправи“.

Как можеш да обясниш на едно дете, че играчката му ще остане счупена, когато то е уверено, че Исус може да поправи всичко? Единственото, което можех да направя, бе да й кажа, че дори да се помолим, едва ли Исус ще изпълни тази наша молба. Отговорът беше красноречив: „Нека все пак се помолим“.

В онзи момент осъзнах защо Христос казва на Своите ученици да станат като децата, ако искат да влязат в небесното царство (Марк 10:15; Матей 18:3). Едва четиригодишна, моята дъщеря знаеше, че трябва да се моли дори и да не получава отговор на всяка своя молитва.

Често се заблуждавам, че мога да се справя с проблемите си сама, че са прекалено нищожни, за да ги представя пред Бога, но моята дъщеря ми припомни, че нищо в нашия живот не е незначително за Бога. Той иска да Му поверим всяка своя грижа и да се доверим на Неговата любов и закрила.

 

Молитва: Любящи Боже, помогни ни никога да не забравяме, че за Теб всяко нещо в нашия живот е важно, че трябва всяка своя грижа да възлагаме на Теб. Нека вярата ни бъде по детски чиста и непоклатима. Амин.

 

Мисъл за деня: Днес ще се моля с вярата на дете.

Деби Херингтън (Мичигън)

 

Да се молим за: ДЕЦАТА.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *