Прочит: Псалм 40:1-10
„… и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта, и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми…“
(Псалм 40:2)
Бях на 89 години, когато болестта и депресията ме принудиха да постъпя в дом за постоянна грижа. Там предизвикателството беше многопосочно – физическо, духовно и умствено. Зависех от нечия грижа и се питах дали дългогодишното ми служение на пастор, свещенослужител в болница и съветник щеше да ми помогне. През толкова страшното време на границата между живота и смъртта открих, че годините, в които съм правел това, на което съм учел другите, ме поддържаха сега. С голяма благодарност отпразнувах 90-тия си рожден ден с приятелите от дома.
В деня, когато се подготвях да се прибера отново у дома, един човек от персонала ми каза: „Когато дойде, беше почти умрял. Я се виж сега! Отиваш си у дома. Как ти помогнаха молитвата и вярата да се възстановиш?“. Този въпрос ми даде да разбера, че молитвата и вярата не са нещо ново, допълнително или крайна мярка в моменти на криза. Физическото дишане, вярата и постоянната молитва са нещата, които ни поддържат не само в трудно време, а всеки ден.
Молитва: Исусе, нека чувстваме Твоето присъствие във всякакви ситуации. Амин.
Мисъл за деня: Бог е толкова близо, колкото последният ми дъх.
Джак Олбрайт (Канзас, САЩ)
Да се молим за: СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ В БОЛНИЦИТЕ.
Остави коментар