Прочит: Псалм 121:1-8
„Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.“
(Псалм 121:8)
Както при повечето мои познати, животът ми е постоянна вихрушка. Дните ми са изпълнени с домашни задължения, ангажименти в работата, с приятели и познати. Понякога се чувствам претоварена. И тогава, опитвайки се да забавя темпото и да се порадвам на красотата на Божието творение, си припомням, че Божието присъствие и мир ме обкръжават.
Благословена съм да живея в красива планинска местност, на която непрестанно се любувам, докато се разхождам с енергичния си голдън ретривър. Един ден, докато се изкачвахме по едно възвишение, забелязах луната на дневния небесклон – бледа, но все пак видима. Помислих си – луната е винаги там, независимо дали я виждаме, или не. Така и Бог е винаги до нас, бди над нас, дори когато не усещаме Неговото присъствие.
От онзи ден често се вглеждам в луната на дневното небе. Сякаш я забелязвам по-често, когато съм стресирана, притеснена или тъжна. Тя се превърна за мен в знак на Божието присъствие. Това ми носи утеха и мир и ме кара да се усмихвам. Нашият любящ Бог е тук, с всички нас, сега и завинаги.
Молитва: Боже, показвай ни знаци на Своята любов днес и ни помагай да ги виждаме. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся знаци на Божията любов и защита.
Трейси Морган (Невада)
Да се молим за: ПЛАНИНАРИТЕ.
Остави коментар