Прочит: Филипяни 3:10-14
„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих.“
(2 Тимот. 4:7)
Спомням си деня, в който гледах първия маратон на дъщеря си. Ако физическата умора на атлетите си личи, умственото и емоционалното напрежение не са толкова видими, особено за публиката. След първите осем-десет километра те влизат в постоянно темпо, след 21 си отдъхват с облекчение и надежда, но около 32-рия километър са на прага на изтощението, питайки се дали ще успеят да продължат. Това предизвикателство обаче не е нещо невъзможно за тези, които са решени да се справят, тренирали са и са се насочили смело към финиша.
Маратонът ме научи на нещо за християнския живот. Осъзнаването на целта, желанието и усърдието да стъпим на пътя, оставяйки се в Божите ръце, ще ни помогнат да стигнем успешно до финиша.
Молитва: Боже, давай ни Своята сила в моменти на слабост, за да свършим успешно пътя. Молим се в името на Твоя Син. Амин.
Мисъл за деня: Ако постоянстваме във вярата, Бог ще ни помогне да стигнем до финиша.
Дейвид Пейни (Мисури, САЩ)
Да се молим за: МАРАТОНЦИТЕ.
Остави коментар