Прочит: 1 Коринтяни 3:5-11
„Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.“
(1 Коринтяни 3:11)
Израснах в малко селце в Индия. Когато дойде време да тръгна на училище, родителите ми ме изпратиха в християнски пансион. Там получавахме добро образование, но пансионът не беше добре уреден и не се хранехме добре. Не си спомням за нито един ден, в който да съм отишъл на училище сит.
Все пак, когато се връщам назад във времето, в ума ми изплуват хубави спомени от онзи пансион. Там разбрах за Исус и всичко, на което ме научиха, остана завинаги в сърцето ми.
Реших всяка година да посещавам училището и да помагам на децата, които учат там. Нося им добра храна, както и подаръци за всяко дете. След обяда те идват при мен и аз им ги давам. Всяко от тях ме прегръща и ми казва: „Благодаря, чичо. Бог да те благослови“. Да помагам в училището, в което за пръв път у мен бяха посети семената на вярата, е огромна радост.
В днешния прочит апостолът напомня на коринтяните, че семената на вярата могат да се посадят по различни начини, но „Господ прави да растат“ (ст. 6). Когато показваме милост и храним вярата на хората, ние полагаме в тях основа за бъдещите поколения – нашия Спасител Христос.
Молитва: Отче, бъди милостив към нас и ни давай щедри сърца, за да споделяме с хората, които са в нужда. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да споделя благословенията си с някой, който е в нужда?
Ишварбхай Дабхи (Индия)
Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО УЧАТ В ПАНСИОНИ.
Остави коментар