Прочит: Лука 10:25-37
„А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“
(Лука 10:27)
Като дете обичах да прекарвам времето си в шивашкото ателие на баща ми, който ми разказваше истории от детството си, докато работеше. Той е имал щастливо детство в Армения, преди да избухне войната от 1915 г. Тогава бил принуден да напусне дома си и да бяга през деня, а да се крие през нощта.
Един ден, докато вървял по улицата, няколко момчета приближили към него, за да го нападнат, тъй като бил арменец и християнин. Баща ми се развикал, вдигнал ръце и изплакал: „Боже, спаси ме!“. В момент на отчаяние той се спуснал към една преминаваща кола. Шофьорът спрял, казал му да се качи в колата и го попитал: „Къде отиваш?“. Татко отвърнал: „Където и да е“.
Непознатият го закарал в една гостоприемница и му дал чисти дрехи. Татко се изкъпал, хапнал и останал там за през нощта. На следващия ден поискал да благодари на човека, но той си бил тръгнал. Бил платил за нощувката и дори бил оставил пари за баща ми. Кой бил този непознат? Татко никога не разбрал. Този човек се проявил като добрия самарянин, като се погрижил за баща ми, когото изобщо не познавал. Всички можем да се поучим от неговия пример и да запомним, че и ние имаме възможност да проявяваме любов и милост към другите.
Молитва: Боже на милостта, благодарим Ти, че се грижиш за нас по неочаквани начини и чрез хората, които изпращаш в живота ни. Амин.
Мисъл за деня: На кого Бог ме призовава да помогна днес?
Ребека Бояджян (Уругвай)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ПРЕСЛЕДВАНИ.
Остави коментар