Прочит: Лука 10:25-37
„Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?“
(Лука 10:36)
Историята за добрия самарянин ми е толкова позната, че преминавам през нея набързо, без да се спирам на подробностите. Повечето от нас мислят, че са или трябва да бъдат като този самарянин. Но какво е посланието на притчата към нас, ако сме като човека, който беше бит, ограбен и изоставен?
Представете си, че лежите в кръв на земята, а покрай вас преминава жена, която е напреднала в библейското познание. Тя е толкова погълната от мислите си за Бога и въпросите на вярата, че дори не ви забелязва. След нея минава пастор. Той бърза, защото закъснява за богослужение. Вижда ви, но няма време да спира. Продължавате да лежите в болката и безпомощността си и тогава се появява… бежанец, тийнейджър, бездомник, цветнокож… Представете си как той превързва раните ви, закарва ви до близкия хотел и плаща сметката, за да останете там, докато се възстановите.
Често ни е трудно да приемаме помощ от непознати, особено ако са различни от нас. Забравяме, че Бог може да ни покаже любов и милост именно чрез хора, от които изобщо не очакваме. Притчата за добрия самарянин ни насърчава да приемаме Божите дарове, които получаваме чрез хората – всички хора – с благодарност и смирение.
Молитва: О, Боже, помагай ни да приемаме Твоята любов, независимо откъде или от кого идва. Нека и ние показваме любов и милост към всички хора, които срещаме, не само към тези, които са като нас. Амин.
Мисъл за деня: Кого е изпратил Бог, за да ми помогне? Ще го приема ли?
Пам Люис (Англия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ОКАЗВАТ ПЪРВА ПОМОЩ.
Остави коментар