Прочит: Изход 4:10-12
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“
(1 Йоан 5:14)
Миналата година в църквата ни дойде нова пасторка. Впечатли ме нейният подход към сутрешната молитва. Тя започваше с „Добро утро, Господи“. Това ме накара да се замисля за молитвата като цяло и за начина, по който ние, християните, общуваме с Бога. Прилича ли молитвата на разговор? Колениченето и произнасянето на готови молитви единственият начин за разговор с Бога ли е? Не мисля. Всеки ден общуваме със семействата си, с колеги и приятели. Може би Бог иска да общуваме и с Него със същата лекота.
Започнах да гледам на молитвата като на жив разговор с Бога. Чувствам се по-близо до Него и се моля по-често, отколкото когато коленича в обичайните сутрешни и вечерни часове. Мога да разговарям с Господ, докато шофирам, докато съм на бюрото си с чаша чай и докато отварям очи за новия ден, който Той ми подарява. Всяко време може да е подходящо за разговор с Бога.
Молитва: Добро утро, Господи. Имам много неща да Ти кажа. Благодаря Ти за това време с Теб. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще се опитам да се моля по различен начин.
Ал Алекзандър (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ УЧАТ ДА СЕ МОЛЯТ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар