Прочит: 2 Тимотей 4:6-8
„Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих…“
(2 Тимот. 4:7)
С мъжа ми Кърт ходехме по една миля всеки ден на закрития терен на местен фитнес център. Освен че спортувахме за здраве, се радвахме да говорим и просто да прекарваме време заедно. Но след като той почина, аз спрях да ходя там. Просто не ми беше приятно да го правя сама. По-късно, когато се убедих, че имам нужда от този здравословен навик, се върнах на терена.
Християните са призовани да не се отказват. Макар да зная, че цитираният стих от 2 Тимотей не може да се приема като свързан със спорта, той ми напомня, че трябва да продължа живота си дори след като съпруга ми вече го няма. Ходенето сама ми дава възможност да се моля и да прославям Бога.
По време на борбата си с рака Кърт се подвизаваше в доброто войнстване. Той свърши пътя и опази вярата си. Да, сега съм сама, но с помощта на Христос мога да продължа доброто войнстване. Никога не сме сами, когато Исус е до нас.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че изпрати Исус, за да бъде до нас и никога да не сме сами. Помогни ни да запазим вярата си здрава до самия край. Амин.
Мисъл за деня: Може да съм сам, но с Христос никога не съм самотен.
Сю Карлони (Уисконсин)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗГУБИЛ СВОЯТА ПОЛОВИНКА.
Остави коментар