Прочит: 1 Царе 16:1-13
„Тогава Господ каза на Самуил: Докога ще плачеш за Саул (…) Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.“
(1 Царе 16:1)
Следвайки Божията заповед, Самуил помаза Саул за цар на Израил (1 Царе 15:1). По-късно той ридаеше заради Сауловото непокорство пред Бога. Но Бог беше избрал нов цар, който трябваше да бъде помазан, затова изпрати пророка във Витлеем при Есей. В началото Самуил не се съгласи (1 Царе 16:2), но Господ го попита: „Докога ще плачеш за Саул?“.
И ние като пророка често не можем да продължим напред след тежки разочарования – разрушен брак, смърт или болест, загуба на работата, финансова нестабилност. Толкова сме погълнати от съжалението за неща, които сме изгубили или никога няма да имаме, че не забелязваме новата посока, която Бог ни сочи. А Той не съди по лице, а по сърце и ни познава по-добре, отколкото сами познаваме себе си.
Може би няма да намерим щастиетото такова, каквото повечето хора си го представят, но ако истински се посветим на Бога, най-голямото ни желание ще бъде да Му служим. Дори в най-големите разочарования Бог не ни изоставя. Докога ще скърбим? Той е готов да ни помогне да продължим напред.
Молитва: Боже на надеждата, бъди с нас, когато скърбим за нещата, които не изгубили, както и за тези, които никога няма да имаме. Благодарим Ти, че ни даваш сила да продължим напред дори когато се чувстваме съкрушени. Амин.
Мисъл за деня: Бог ще ми помогне и ще ми даде сила да продължа напред.
Майкъл Макдоналд (Северна Каролина)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ПОГЪЛНАТИ ОТ ТЪГА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар