Прочит: Ефесяни 2:11-22
„Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство.“
(Ефесяни 2:19)
Веднъж приех предложение за работа на 600 мили от мястото, където живеех, в една ферма в Тенеси. Отидох да разгледам малкия апартамент, където щях да се нанеса. Беше доста мрачен. Но най-тъжната гледка беше семейството ми, което си тръгваше. Аз оставах сам в непознатия град. Мъчителното чувство се засилваше с всеки изминал ден и застрашаваше моята вяра. Не просто реших да сменя апартамента, но и се отдалечих от Бога.
Няколко седмици по-късно младо семейство почука на вратата ми. Поканиха ме в тяхната църква. Следобедното богослужение беше голямо благословение за мен. Насърчен, аз разопаковах багажа си и открих плик за писмо, в който бях взел доматени семена от семейната градина. Засадих ги в една саксия и я сложих на прозореца в новия апартамент. Те се хванаха и започнаха да дават плод, точно както в семейната ни къща.
Осъзнах, че домът започва с Бога. Най-важното за нас като християни е да живеем в любов и разбирателство с нашите ближни.
Молитва: Небесни татко, помогни ни да разберем, че сме Твои и Ти ни подаряваш вечен дом. Нека се научим да споделяме Твоята любов с хората на тази земя, където и да се намираме. Амин.
Мисъл за деня: Бог ще ни помогне да се чувстваме у дома, където и да се намираме.
Джон Ли (Тенеси)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ ДАЛЕЧ ОТ СЕМЕЙСТВАТА СИ.
Остави коментар