Прочит: Лука 15:25-32
„А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.“
(Лука 15:31-32)
Историята за блудния син е една от най-известните притчи на Христос. Обикновено когато я изучаваме, съсредоточаваме вниманието си върху отношенията между бащата и блудния син и често забравяме другия персонаж – по-големия брат.
Помните ли как по-малкият, изгубеният син се прибра у дома и баща му направи угощение в чест на неговото завръщане? Тогава по-големият отказа да се присъедини. За съжаление, аз по-често се оприличавам на него, а не на по-малкия. Аз постъпвам точно като него, когато ми е трудно да се радвам за другите или се оплаквам, щом нещата не вървят по моя начин. Когато критикувам усилията на другите, вместо да насоча сърцето си към Бога, аз приличам точно на по-големия брат от притчата. Приличам на него и когато не приемам с радост тези, които са се завърнали при Бога.
В края на притчата бащата и по-малкият син продължават да се веселят, а по-големият брат продължава да е все така сърдит. Нека вместо да таим раздразнение и гняв, се обърнем към Бога. Нека споделяме вестта за Христос с другите и с радост да посрещаме всички „блудни синове“, които се завръщат при Него.
Молитва: Отче, помогни ни ясно да виждаме всичко, което ни отдалечава от Теб. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме е приел при Себе Си, аз също трябва да приемам другите.
Анди Бейкър (Тенеси)
Да се молим за: РОДНИТЕ СИ БРАТЯ И СЕСТРИ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар