Прочит: Евреи 5:7-14
„С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.“
(1 Коринтяни 3:2)
Когато бях студентка, децата и тийнейджърите от квартала ми викаха „диди“, което означава „по-голяма сестра“. След това станах леля, което в нашата култура се възприема като втора майка. Да си призная, второто обръщение ми беше по-неприятно, защото ми напомняше, че остарявам. После дойде времето, в което децата се обръщаха към мен с „бабо“. Разбрах, че в този район на страната момичетата биват омъжвани съвсем млади и още на 40 години стават баби, затова приемах обръщението „бабо“ съвсем нормално. Отношението на хората към мен се променяше с годините, без да зависи от моите усилия.
Духовното съзряване обаче изисква усилия. Когато се новородим и станем част от Божието семейство, започваме да растем. Изпитваме глад за Божието слово, размишляваме над неговите думи, прилагаме ги в своя живот. Млякото, а след това твърдата храна, които откриваме в Словото, ни възрастяват, докато станем зрели християни. С всяка нова стъпка от този растеж ние все повече се уподобяваме на Христос.
Молитва: О, Боже, искаме да растем във вярата и да се уподобяваме на Христос. Помогни ни, молим се. Амин.
Мисъл за деня: Виждат ли хората духовния ми растеж?
Прамила Баркатаки (Индия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА ЧУЛИ БОЖИЕТО СЛОВО.
© 2014 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар